130 години АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ - 1876г. 

Национален ученически конкурс за мултимедийни проекти 

Тема: 130 ГОДИНИ АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ Автори: ученици от 9а клас на ПГТД – гр. Враца
 Консултант: З. Йончева – 
учител по история и цивилизация в училището 

Драматичните събития в България, свързани с Априлското въстание, намерили широк отзвук в цял свят. Извършените кръвопролития и жестокости скоро станали достояние на световната общественост чрез съобщенията на руски, американски, френски, немски и други дипломати и журналисти. Важна роля изиграли дописките на американския мисионер Пиърс, на Макгахан, МАКГАХАН И ВЪСТАНИЕТО ОТ 1876г. Из Писмо първо от репортажите на Януари МакГахан НА ВНИМАНИЕТО НА АНГЛИЙСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ Пловдив, 28 юли, 1876 г. Преди три дни пристигнах тук с разследователска мисия. Пловдив, може да се отбележи, е главният град в тази част на България, която беше сцена на геройствата на башибузуците и следователно е най-добрият източник или по-скоро единственият източник, в който може да се получи достоверна информация относно зверствата, възбуждащи понастоящем всеобщо възмущение в Европа. [...] Скайлер...........- американски дипломат в Цариград, Иван дьо Вестин, княз Церетелев - руски консул в Одрин, Шнайдер и др. По инициатива на руското правителство била създадена анкетна комисия, която да изследва пострадалите райони в страната. Макгахан пише: Казват, че българите не е трябвало да въстанат и че щом са въстанали,трябвало да понесат и последиците от потушаването. Но истината е ,че никой народ в света не би търпял нито ден насилията, грабежите и подтисничеството, на което са подложени българите от векове. У. Гладстон - водач на английската либерална партия , който заклеймил остро палачите на българския народ. Със средствата на лейди Странгфорд била открита болница в Батак Батак. Костите на мъчениците, с чиято кръв също бе извоювана свободата В защита на българите надигнали глас Ч. Дарвин, О. Уайлд и др. В полза на българския народ се застъпил и великия френски писател Виктор Юго През тези дни той изрекъл следните гневни думи :” Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушат.”Трябва да се тури край на империйте, които убиват. Нека обуздаем фанатизма и деспотизма. Стига войни, убийства и кланета!”. Емил де Жирарден - виден френски публицист, също дал израз на вълненията си, предизвикани от кървавите ужаси в България чрез статии. Ярък израз на благородни чувства към българския народ дал знаменитият италиански революционер – демократ Джузепе Гарибалди Той е изрекъл най – топли думи към българския народ за “ неговите злощастия и неговия героизъм”. Жив интерес към българския въпрос проявил и известният историк – славист- Константин Иречек. 27.04.1881 - 01.07.1881г. Константин Иречек Германският канцлер княз Бисмарк присъединил своя глас към възмутеното обществено мнение. В една реч пред Райхстага той заявил, че след извършените кръвопролития в България за Османската империя не може да има повече място в Европа. Най – широк отглас българските събития намерили в Русия. Мощна страна на възмущение заляла страната. “ Никой у нас, в Русия – се казва в списание “Отечествение записки” от 1776 г. , не мисли за друго, не иска да слуша, да говори, не желае да чете нищо друго, освен за това, което става в България. В защита на българското освободително дело издигнали глас известните руски писатели: Л. Н. Толстой, И. С. Тургенев, В. М. Гаршин, В. И . Немирович- Данченко, публицистът Ив. Аксаков, големият руски химик Менделеев, художниците К. Е. Маковски, В. В. Верешчагин и много други. ВЪСТАНИЕТО ВЪВ ВРАЧАНСКИ ОКРЪГ сe oграничило в похода на Ботевата чета На 16 май четниците се качили в австрийския параход “ Радецки” . Те били 200 души – революционери , търговци, занаядчии, ратаи и др. Развълнуваните бунтовници целунали родната земя и потеглили към врачанския балкан. Ала въстанието в цялата страна било вече жестоко смазано. Ботевата чета не срещнала очакваната подкрепа. Заела височината “Милин камък”. На 19 май в град Враца пристигнала многочислена башибозушка войска, която предприела арести. Четата на Христо Ботев заела позиции по върховете на Камарата, Купена и Околчица. Вечерта Ботев бил пронизан от куршум. Априлското въстание продължило около 1 месец. Над 30 хиляди души били избити; много деца останали кръгли сираци, хиляди българи били подложени на репресии; около 80 селища били опожарени, а други 200 – напълно разграбени. Съотношението на силите било 1 към 100 ( в полза на врага. Героят на въстанието – Георги Бенковски, когато видял от върховете на Стара планина,пожарите, обхванали българските селища,възкликнал: “ Моята цел е постигната. В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана ,от която той никога не ще оздравее. А Русия – нека тя заповяда! А Христо Ботев заявява, че е нужна: ” революция народна, незабавна, отчаяна”, за да “ покажем на света, че и ний сме достойни за свобода...”ако не искаме да бъдем последни, а може би и забравени” Думите на Тодор Каблешков са: “ Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа и, който трябваше да стигне до ушите на Европа, на братска Русия”. В същият дух е речта на Цанко Дюстабанов ред четниците: “ Момчета – им казал той, - ние трябва...да вдигнем повече села и по- дълго да задържим положението. Само в това е нашето спасение, само по такъв начин ще обърнем внимание на Европа. Ние навярно всички ще измрем, но дано поне нашите братя получат желаната свобода. С въстанието ние ще освободим България.Но ще научим българина да знае как се мре... и ще дадем възможност на Русия да дигне гюрюлтията’. Априлското въстание оправда положените усилия и дадените жертви, защото постигна желаната цел.Това личи от последвалата развръзка на събитията. 
А тя довежда до СВОБОДАТА.....