ОБЩИНА ВРАЦА
НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА ДЕЦАТА
РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕ - ВРАЦА

НАЦИОНАЛЕН KОНКУРС ЗА НАПИСВАНЕ НА ЕСЕ
“ ЖИВЕЕМ В СТРАНАТА НА БОТЕВ “

ИЗГОТВИЛИ:
9а клас с консултант-Зоя Йончева-учител по история и цивилизация в
Професионална гимназия по текстил и дизайн-Враца

Не помним кога точно за пръв път сме чули за теб. Бабите следяха нашето учение и с желание се намесваха при споменаването само на името ти. Разказваха ни интересни неща за нашата история. Тъжни и горди песни са тези на Ботев. Някои се научихме и да ги пеем. ГЕНИЯТ- Христо Ботев!
През годините от тогава много пъти сме посещавали твоето роден дом, местата, където си бил.
Минзухарчета пробиват черната земя като игли, в двора се носи дъх на здравец и аромат на бръшлян и чемшир. Пръсват се цветовете на мушкатото. Минават годините. Баба Иванка преде, тъче, а на тавана увисва люлка и в нея изплаква момченце. Ученик на даскал Ботю ушива потурки на момчето и то става почти мъж. По калдаръма се носи тропот на кон и зад билото на стобора се поклаща застрашително фес или чалма.
Той е наш и ние сме негови. Много са големите мъже на България и на света, още повече са онези, които са прегръщали кръста на Свободата и са падали в подножието на Врачанския Балкан. Те са оправдание за цялата подла и честна история на човечеството и поколенията винаги ще ги заварват на върха, към който са се стремели с десетилетия и векове. Войнството на България е оглавено от него; той е най висшата еманация на нашия отечествен дух, неизтъргваемият корен и елмазеният дъх на нацията, първенецът, който все още не сме извисили достатъчно пред света. С неотменимият ход на времето остава колкото като символ, толкова и като плът и кръв, като огнено слово и като зов за борба. Защо? Защото името и делото му не стареят? С какво остава несравнимо съвременен и вечен? Само Ботев да беше дал българинът на човечеството, пак има право да крачи през вековете с изправена глава! Организатор, войвода, съдник, конспиратор, ръководител. В безкрайната вселена на неговото “аз” могат да се вмъкнат много добродетели и идеи, неизтощима вяра. Всичко, на което е способен един непреклонен борец за народна свобода. И това би било безкрайно много и все пак недостатъчно, ако не беше самочувствието му на борец против всякакво робство. Това е вроденото самочувствие на рицаря от войнството на Давид и Спартак, на Ивайло и Жана д’арк, на Томас Мор и Джовани Кампанела, на Волтер и Галилей, Боливар, Петьофи. Това просветление, тази мащабна идея не се среща в дейците на нашата национална революция, освен при Ботев, който е обладан от решителност да се бие до смърт и да умре “за свободата на всичкия свят”. И тъкмо това е, което го прави велик не само за нас, българите, но и за цялото вярващо и устремено към свободата човечество. Борбата на българския народ за освобождение не се е водила върху тясната територия на етническите ни граници. Познава упованието в Русия, свързана е с борбата на гърците, сърбите, черногорците, херцеговинците и други пъшкащи под османско копито племена на Балканите. Мъже с български имена са воювали под знамената на Александър Ипсиланти и Тудор Владимиреску, участвали са в редовете на “Фелики Хетерия” и “Омладина“, изпълнявали са командите на Кошут и Гарибалди, познават мъдростта на Мацини.
Пред нас се откроява един гигант, който се родее с големите мъже на митологията, с тази разлика, че българинът от Калофер не е легенда горда и страховита, а истина, без която нацията никога няма да може да продължи по своя път напред.Това е ядрото на бурята, наречена Ботев.
И ние винаги ще навеждаме глава пред това чутовно, почти неправоподобно явление със своята жертвоготовност. Ще заечи тръбата на Врачанската заря на 1-ви юни и бойците ще извикват имената на незабравимите. От площада, дето днес се издига обелиск с неговия образ ще излетят ракети и факли ще извадят от мрака на забвението безсмъртните. Българският народ извършва всяка година ритуала на преклонение и благодарност, ще го прави още сто по сто години, защото неговият поетичен гений и земен бог се ражда веднъж и то не за да затъмни, а за да усили сиянието на другите. В действията му има преди всичко решителност, но има и тъга. Има горест по непостигнатото, а може би по непостижимото. Но има и непреклонност. Има дързост от дързостта на свинаря- Ивайло. Има мисъл от мисълта на бушуващия еретик поп Богомил. В сърцето му лежи справедливостта и добротата на коравия воин Самуил. Саможертвата му има родство с тази на босоногия духовен пастир Евтимий. Непримиримостта му взриви тази на светогорския монах Паисий.Той беше нужен на времето си, но на нас даде шанса да живеем в Ботевска земя!
Ботев!
Твоите дела! Уви, не можем да те достигнем. Но ти си ни пътеводна звезда и ни сочиш най-верния път към служенето на народ и родина, към единството на словата и действието, към безкомпромисната всеотдайност.
Гледаш ни строго от портрета на стената. Ти можеш и без ръкопляскания.и подмазвачи. Та ти ги презираш,. както презираш предателите и изменниците, треперещи пред врага и изедниците на народа, а и чорбаджийте. Ние повтаряме твоите слова, макар, че много пъти се разминаваме с твоите разбирания.
При теб няма разминаване, защото ти си доказал твоите думи с дела. С кръвта на сърцето си пишеш: “Жив е той, жив е“. И твоето безсмъртие ще започне от там... За да останеш завинаги жив в нашето съзнание и разум, за да внушаваш и насън чувството за всеотдайност пред народната воля, за да тласнеш във вечно движение времето. А ние да те преоткриваме все по-вече, за да доближим и достигнем твоята любов към народа и Отечеството ни...Привилегия и дълг е да живееш в Ботевска земя!
Многократно сме се питали в какво затруднение щяха да бъдат съвременните изследователи на Раковски, Каравелов, Левски, Ботев и на другите исполини на нашата тринадесетвековна история, ако те бяха дълголетници. Защото средната възраст на тези великани на делото и на духа се движи между 28-45 години. Христо Ботев живя най-малко-28 години! И има възможност само през последните десет години от живота си да се изяви във всичко. В това десетилетие Ботев е запомнящ се учител и просветен деец, талантлив, войнствуващ публицист; безкомпромисен, ратуващ за социална правда политически деец; бе водещ идеолог на революцията ни; бе гениален поет; бе смел, обрекъл се на саможертвата войвода. Само десет години-всъщност миг и в общото човешко развитие, и в нашата история. Но какъв неповторим, звезден миг! За това името му стана легенда и песен, за това той е, както казва Елисавета Багряна, “ единствен лик, пред който всички ние палим свещи”.
Всеки българин от най-ранна възраст заживява с лична представа за легендарния войвода и свидния герой. Помним го с гордо вдигнато чело, със строфа или стих от “ На прощаване”, “ Хаджи Димитър”. Може би тайната, която превръща Христо Ботев в легенда, е свързан и с легендарната му смърт. Може би. Остава онзи ореол, който ще ни доведе до Врачанския балкан, за да коленичим пред лобното място на героя, за да поискаме сила и разум от него за бъдещето, вяра и свобода. Ще бъде Втори юни.
Милин камък - завинаги в основата на България!
Живеем в страната на Ботев! http://www.hristobotev.com/